Доста пъти в безкрайните спорове с издателските мафии и копирайт рекетьорите, хората изтъкваха примери как например творби на хиляди години, известни на цялото човечество могат да бъдат защитени от авторски права. Еми оказа се, че в нашия циничен свят всичко е възможно.
Пример номер едно. Египедското правителство е защитило с авторски права всички техни антични паметници на културата източник . Коментарът е излишен.

Пример номер две - произведения на изкуството. Там номерът е малко по сложен - реставрираш ги и си присвояваш копирайт върху реставрираното изображение и на практика си става твое източник.

Да чакаме копирайт или патент върху въздуха и водата. Безумията и печалбарството нямат край. Културата вече не е култура, а е със статут на доматито по сергиите на пазара. Не случайно новата “култура” е с такова качество. Въпрос на време е министерството на културата да се слее с министерството на земеделието или на икономиката, както дойде. Разлика няма, вече всичко е “продукт”.  Ма какво се чудим, католическия принцип за продаване на опрощение - нещо срещу което се обявява Мартин Лутер е водещ принцип (по скоро водеща безпринципност) в модерния свят. В тази светлина Ричард Столман колкото и да е краен ми се вижда доста по добър като вариант. Поне дава някаква морална опорна точка. В момента опорната точка на философията на западните цивилизации няма нищо общо с морал и хуманизъм. То и думата морал вече и изтъркана поредица от звукове без съдържание. Казионните медии доста се постараха това да е така.